Историята и легендите зад празника, който поставя началото на пролетта
Още от средата на февруари на редица места в града и на няколко локации по Главната улица – на площад Централен, покрай Общината, пред Халите на ул. Райко Даскалов, ще видите множество временни щандове с интересни творения от бели и червени конци. Местните сме си свикнали с това и особено в последната седмица преди първи март усилено попълваме запасите си от мартенички, но за чужденците обичаят и смисълът зад него е доста любопитен и непознат.
Закичването с мартеници е характерно за Балканския полуостров, като освен в България то присъства в Румъния, Молдова, Северна Македония, Северна Гърция, някои области в Албания. С него ние поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но впоследствие всички започнали да си ги разменят. В днешни дни най–разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите. Българите вярват, че окичването с мартеница ще те предпази от зли сили и ще ти донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.
Една от най-известните легенди, свързани с обичая, датира от времето на хан Аспарух. Какво гласи четете в Lost in Plovdiv.
